Д.А.Р.

– И тъй, прекрасен ли е светът, докторе?

– Да – развълнувано рече доктор Опир. – Най-после той е прекрасен.

А. и Б. Стругацки, “Хищните вещи на века”

Светът се трансформира.

Скоростно.

А в основата на тази скоростна трансформация стои технологията. Същата тази технология, които ни донесе един свръхчовешки ДАР – дарът на Дигитализация, Автоматизация, Роботизация.

Благодарение на този дар старите системи на управление от 20-ти век – капитализъм, комунизъм, социализъм, рухнаха. А на тяхно място вече се възцарява новият глобален техно-капитализъм. Вероятно само като преходен етап към една бъдеща технокрация.

Но как технологията се превърна в този мощен катализатор на промяната и към какво бъдеще ни води тя? Нека видим.

Дигитализация

С появата на първата електронноизчислителна машина (ЕИМ) светът започна да се дигитализира. Превръщането на аналоговите сигнали в цифрови е в основата на този процес. А кое научно откритие направи процесът възможен?

Един малък, черен и ръбест обект с метални крачета, остри като игли.

Транзисторът

Този полупроводников електронен компонент беше вграден в матрица, наречена интегрална схема. А интегралната схема, положена върху силициева основа с множество транзистори се превърна в микрочип. 

От своя страна микрочипът, благодарение на миниатюризацията, прерасна до микропроцесор с милиони транзистори. Така навлязохме в ерата на микрокомпютрите, персоналните компютри и съвременните суперкомпютри.

Разбира се, първите няколко десетилетия на дигитализация бяха сравнително бавни и само в ограничени области и сфери. В последните 20 години, обаче, особено с глобалното разпространение на Интернет, тази дигитализация засегна всички. Дори и онези, които нямат компютър, смартфон или достъп до Интернет.

Дигиталното слово

И съвсем по библейски, в началото беше словото. Макар и базиран на математически принципи и двоичната бройна система, компютърът се превърна в масов инструмент за дигитализация благодарение на езиците за програмиране.

Колкото до Интернет, хипертекстовият маркиращ език (HTML) и хипервръзките между текстовете (работещи на принципа на асоциациите) изградиха онова, което днес наричаме Глобалната мрежа.

Дигитално зрение

Текстът беше последван от дигитализация на статични изображения благодарение на сензори от други две матрици, наречени CMOS и CCD. Не закъсня и дигитализирането на звук и подвижни изображения (видео).

Големият препъни-камък в този процес бяха малката изчислителна мощ, ограниченото място за съхранение и ниските скорости на обмен на информацията.

Законът на Мур

Разрешението на този проблем на дигитализацията дойде с появата на т. нар. “Закон на Мур”. А този закон означаваше само едно – че е въпрос на време технологичното ускорение да достигне темпо, с което обикновените човешки същества не могат да се състезават.

Същият този Закон на Мур позволи на визионери като Рей Кърцуайл да направят предсказания, които се сбъднаха с изумителна точност. Но ако неговите предвиждания за вече минали събития днес приемаме като даденост, то предсказанията му за бъдещето са меко казано фантастични.

Накратко, с увеличаването на изчислителната мощ, обема на информация, скоростта на обмен на данни, както и все по-големия брой сензори с все по-висока резолюция, поглъщането на всички аспекти от нашия аналогов живот ще става все по-скоростно.

А една такава промяна неизбежно ще доведе до все по-дълбоки и разтърсващи трансформации на живота такъв, какъвто го познаваме.

Автоматизация

В основата на компютърното програмиране, което превръща безсмислената поредица от единици и нули в информация, стоят алгоритмите. 

Алгоритъмът е крайна поредица от ясно дефинирани стъпки и инструкции, използвана най-често за разрешаване на определен проблем или за извършване на изчисления. 

Любопитен факт е, че алгоритмите наследяват своето име от “бащата на алгебрата” – Мохамед ибн Муса ал-Хорезми, живял преди 1200 години. Неговото наследство надживява вековете и служи за основа на съвременната технологична революция.

По-важното в случая е, че всеки процес (колкото и сложен да е той) може да бъде разделен на множество по-малки стъпки в определена последователност. Така всяка една стъпка може да бъде описана математически и следователно – дигитализирана. Казано по друг начин – да бъде преведена на компютърно четим език.

Веднъж дигитализирани, компютърните алгоритми придобиват огромно предимство. Това предимство е липсата на физически ограничения, които имат обектите от аналоговия свят. Така например и най-бързата машинописка не може да напечата повече от 216 думи в минути. За сравнение, един компютър може да генерира няколко милиарда думи в секунда!

Именно поради тази причина алгоритмите, комбинирани в един още по-абстрактен модел на невронни мрежи, доведоха до появата на изкуствения интелект. А с него глобалната трансформация на дигиталния и аналоговия свят беше неизбежна.

Ето как алгоритмите, цикличните изчислителни процеси и изкуствения интелект дадоха невероятно предимство и тласък на дигиталната автоматизация.

От своя страна автоматизацията се превърна в езика, чрез който машините “оживяха” и станаха полу-автономни. С други думи, вече не беше необходимо човек да изпълнява определени действия на машина. Машината можеше да изпълнява поредица от прости или по-сложни действия сама, без човешка намеса. Разбира се, след като вече веднъж беше програмирана.

В този момент вратата към създаването на нова ера за роботите беше широко отворена.

Роботизация

Първите роботи изпитваха очакваните ограничения по отношение на памет, скорост и прецизност на изпълнение. Ограничената памет не им позволяваше да съхраняват повече и по-дълги инструкции, а липсата на изчислителна мощ ограничаваше скоростта им на действие. Нуждата от участие на хора в производствения процес все още беше наложителна, но скокът към масово производство вече беше направен.

Към настоящия момент роботите стават все по-умни, тъй като изчислителната мощ на техните процесори расте скоростно. Същевременно умните машини стават и все по-”чувствителни”, тъй като наборът от сензори, с които биват снабдени, става все по-голям. 

Движенията на роботите също се усъвършенстват, а компютърното зрение позволява на тези умни машини да разпознават обекти от външния свят. Резултатът е увеличена зрителна способност, която в комбинация с изкуствен интелект води и до възможност за вземане на автономни решения, без намесата на човек. И това е само началото.

Защото освен всичко друго роботите, заедно с изкуствения интелект, са в процес на свързване в собствена глобална мрежа, чрез която ще могат да обменят знания и умения помежду си.

В такъв един свят човешките работници стават все по-неефективни и непродуктивни спрямо умните роботизирани машини и алгоритми. Казано по друг начин – излишни. 

Всички работници, едва ли. Но все повече, със сигурност.

Бъдещето на Дигитализацията, Автоматизацията и Роботизацията

“Повечето хора на миналото и настоящето остават затворници в жизнени ниши, които не са сътворили сами и от които при сегашните условия едва ли има надежда да се измъкнат. За повечето човешки същества възможностите за избор си остават мъчително ограничени.”

Алвин Тофлър, “Шок от бъдещето”

Технологичният Д.А.Р., който човечеството получи, донесе огромни печалби за няколко глобални технологични корпорации. Днес вече всяка от тях достигна и надхвърли себестойност от един трилион долара.

Не, няма печатна грешка, правилно прочетохте – трилион. Ето го и под формата на единици и нули:

$ 1 000 000 000 000

Не е трудно да се досетим кои са тези компании – Alphabet, Apple, Microsoft, Amazon. А броят на служителите във всяка от първите три варира между 100 и 150 хиляди души.
Само за сравнение – Брутният вътрешен продукт на седем милионна България за 2017 година е малко под 57 милиарда долара.

Със сигурност този невероятен технологичен напредък направи живота на много хора на планетата далеч по-удобен и комфортен.

Неудобните въпроси

Но дали дарът на технологичния напредък ни направи по-щастливи? Или напротив – все по-депресирани?

Направиха ли ни технологиите по-човечни и състрадателни? Или ни поляризираха още повече?

Технологичният дар намали ли пропастта между бедни и богати? Или задълбочи тази пропаст до непреодолими размери?

Донесоха ли технологиите спокойствие в домовете ни? Или благодарение на тях сме все по-невротизирани?

Социалните мрежи ни сближиха виртуално. Но не станахме ли благодарение на тях още по-отчуждени реално?

Безбройните дигитални продукти и услуги задоволиха ли апетита ни? Или днес сме все по-неудовлетворени от когато и да било?

Храната ни по-вкусна ли стана? Или напротив – все по-синтетична?

Безкрайните информационни потоци ни направиха свръх информирани. Но дали станахме по-мъдри?

Освен всичко друго, дали не заменяме своята реална свобода срещу илюзорна сигурност?

А докато говорим как технологиите ще разрешат екологичните проблеми на земята, дали не превръщаме всеки природен ресурс във виртуална поредица от нули и единици?

Дали в това дигитално-автоматизирано-и-роботизирано бъдеще не липсва нещо важно?

Дали не липсва човека?

Дали сме на прага на еволюционното стъпало, в което отживелицата “човешки род” ще отстъпи място на свръхчовека?

Трансхуманизъм и технокрация

“Timeo danaos et dona ferentes”

Старите парадигми се рушат. Навлизаме в нова епоха на технологично развитие. От тук нататък границата е собственото ни въображение.

Преди да скочим в този смел нов свят би било полезно да се вслушаме в посланията на митологията, които са достигнали до нас през вековете. И по-конкретно, в историята за падането на Троя. Защото призивът на троянците към идните поколения е ясен: 

“Страхувайте се от данайците, що носят дарове.”

И макар страхът често да пречи на осъзнатостта, можем да се поучим от древногръцката история и да останем бдителни.

Въпросът

“Ако не можете да излезете навън, навлезте навътре.”

А въпросът пред всеки от нас, привилегированите да използваме даровете на дигитализацията, автоматизацията и роботизацията, остава отворен.

Какъв е въпросът ли?

Дали със своите мисли, думи и действия ще увелича страданието или състраданието?

Отговорът е в сърцето, душата и ръцете на всеки един от нас.