Манифест за дигитални права и свободи
Глобалното човешко съзнание все още е доминирано от тъмните страни на човешката психика. Власт, контрол, алчност, мързел, експлоатация, насаждане на страх, демагогия и заблуда – колкото и абстрактни да са тези думи, те отразяват преобладаващото човешко състояние към момента.
В един такъв свят възможността за глобално пробуждане на човешкото съзнание е под въпрос. Без отстояване на фундаменталните човешки права и свободи, както и на правото на живот на всяко живо същество на земята, човечеството рискува да унищожи не само себе си, но и цялата земна биосфера.
А в един все по-дигитализиран свят една от най-важните прегради пред глобалния технологичен тоталитаризъм е защитата на дигиталните права и свободи.
Начало на дигитализация на човешките права и свободи
В средата на 20-ти век компютърните технологии дават началото на една качествено нова парадигма – глобалното информационно общество. В самото начало това общество се базира на отвореност и споделяне на информацията. Същевременно хакерската култура дава стабилна основа за развитието на компютърните технологии и намирането на елегантни решения на трудни проблеми.
В един капиталистически свят, обаче, подобен идеализъм и етика често биват корумпирани от тъмните страни на човешкото съзнание. Отворената култура на споделяне на знания, умения и технологии скоро бива превзета от нова тенденция.
Дигиталните права и свободи в условията на техно-капитализъм
Така в началото на 80-те години на 20-ти век, с въвеждането на софтуерните лицензи и затворения код, възниква фундаментално разцепление в разработката на софтуер и принципите за споделяне на информация. Възниква фундаментален конфликт между хакерската култура на отвореност и споделеност и корпоративната капиталистическа култура на максимална печалба.
Действия в защита на хакерската култура
През годините биват написани различни манифести, с които хакерите отстояват философските и етични принципи, свързани с компютърните технологии и човешките права. Също така, в противовес на затворените закони за авторско право на софтуерния код и дигитална информация, хакерите създават фондации и лицензи в защита на свободния софтуер и софтуера с отворен код, както и лицензи за свободно споделяне на всякакъв друг вид информация в дигитална среда.
Но дори и тези техни действия се оказват недостатъчни. Вирусът на корпоративната култура активира всички свои ресурси и започва да елиминира всички прегради по пътя си.
Криптографията в защита на дигиталните права и свободи
Тъй като в битката се намесват корпорациите и държавата с нейните силови структури, създаването и свободното разпространение на криптографски механизми се превръща във фундаментален инструмент за съхраняване на граждански права и свободи в киберпространството.
Арести, затвор, съдебни дела и преследване на свободомислещи индивиди са обичайни практики за “умълчаване” на онези, които говорят за свобода на словото и разработват и популяризират съвременните компютърни криптографски механизми.
Към настоящия момент тази битка навлиза във все по-критична фаза, тъй като правото на неприкосновеност на личните данни в киберпространството се крепи на криптографията. Тя е и една от малкото прегради пред случващото се в момента преобразуване на света в глобален тоталитарен режим на следене и управление.
Глобални технологични заплахи към дигиталните права и свободи
Новите владетели на земята, самопровъзгласили се за богове, наричат себе си Homo Deus. Те са физически безсмъртните господари на света. Елит, захранван от огромен брой ресурси – човешки, природни и технологични. За милиардите човешки същества в дъното на пирамидата остава новото дигитално робство.
Робство 2.0
Бъдещото дигитално робство става все по-възможно благодарение на комбинация от технологии, които включват не само компютрите, но и пълна модификация и дигитализация на човешкото тяло.
Генно инженерство
Контролът над генетичния код на човека е Светият граал на физическото безсмъртие. Притежаването и патентоването на този код гарантира изключителни права за неговите собственици. В “прекрасния нов свят” глобални корпорации биха могли да притежават човешки същества по същия начин, по който притежават сгради, земя и оборудване. Все пак генно модифицираните организми са обект на авторското право, нали така?
И както ни учи историята, превръщането на хората и живите същества в обекти води след себе си нечовешки експерименти.
Нанотехнологии
Дългосрочните рискове за човешкото здраве, както и рискът от мащабно замърсяване на околната среда с наночастици често бива подценен от корпорациите, търсещи печалба в сферата на нанотехнологиите. А токсичните ефекти от наномедицината върху имунната система на човека на този етап са непредвидими.
За онези, устремени към постигане на безсмъртие, най-големият враг е времето. А в състезанието с него всяка цена и всяко средство оправдават целта. Казано с други думи, за обикновения човек суверенното право над собственото тяло е пречка, която трябва да бъде отстранена.
Устройства за взаимодействие човек-машина (чипове за вграждане в човешкото тяло и мозъка)
Да говорим за “конспирация” е меко казано несериозно. Техно-утопистите от години открито говорят, пишат книги и правят публични презентации на технологии за имплантиране на чипове в мозъка на човека.
Това не е научна фантастика от началото на миналия век, а съвременна реалност. Една от последните бариери пред правото ни да мислим и чувстваме самостоятелно, е на път да бъде премахната.
Всичко това, разбира се, е завоалирано зад утопични обещания за “качване на съзнанието” и сливане с изкуствения интелект.
Постоянно следене (Surveillance)
Капитализмът на постоянното следене не оставя никакво място за усамотение и оттегляне от света. Без такова лично пространство себепознанието и познанието за света е невъзможно, а въздействието върху психиката е пагубно.
В един такъв свят автоцензурата се превръща в норма, а правото на личен живот просто не съществува.
Роботизация
Все по-бързи, все по-продуктивни, все по-интелигентни. Състезанието с роботите поставя човешките същества в нечовешка конкуренция. Непотребните човешки работници, станали изведнъж безполезни за себе си и обществото, губят своето човешко достойнство.
Дори и да им бъде осигурен “минимален базов доход”, тяхното съществуване, лишено от смисъл и цел, би довело огромен брой хора до дълбока екзистенциална криза. Това е завоалиран начин да кажем, че биха предпочели смъртта пред подобна имитация на живот. Освен ако не бъдат включени “доброволно” в матрицата на виртуалната реалност.
Или се включат все така “доброволно” в нечовешките експерименти срещу правото да получат минимални средства за оцеляване.
Автономни оръжия
Надпреварата за въоръжаване не е спирала нито за миг. А в съвременния контекст употребата на автономни оръжия с изкуствен интелект е вече факт. Машини, които вземат самостоятелни решения, без пряка човешка намеса, намират своите цели, идентифицират ги и ги елиминират. Отново евфемизъм за убийство на човешки същества от автономни роботи.
Сянката на Скайнет и Терминатор тегне над човечеството. Но дори и да не стигнем до пост-апокалитичния сценарий, бъдещето пред свободните и пълноправни човешки същества изглежда мрачно. За малцината, отказали да станат киборги чрез имплантиране на чипове и модифициране на генетичния им код, лесно могат да бъдат осигурени “пазители”.
Едни такива “пазители” ще гарантират “законност и ред” за примерните граждани и ще ги “предпазват” от свободомислещите човешки същества. Все пак свободата е опасно нещо, а тоталният контрол гарантира безопасността на всички, нали?
Виртуална реалност
Бягството от трудните за решаване проблеми на реалността не решава проблемите. Само ги задълбочава. Колкото и прелъстителни да са илюзорните светове на Метавселените, те си остават откъснати от източника на Живота. Сурогатни заместители на радост и любов, които неизбежно ни оставят с усещане за вечна неудовлетвореност и ненаситна нужда от повече.
Огромни сървърни ферми, в които човечеството може да сънува дигиталните си сънища. Компютърно генерирани пространства, в които можем да изживеем и най-дръзките си фантазии, докато биосферата и светът навън се разрушават.
Синтетични “реалности”, които ни спестяват неудобството от реалното човешко общуване. Но също така ни ограбват от нас самите и от дълбочината на свързване с останалите реални човешки същества. Сетивни симулации, които ни откъсват от естествената ни връзка с природата и живите същества, които я населяват.
Обещание за спасение от самотата и социалната изолация. Дигитален наркотик, чието приемане води след себе си все по-тежки симптоми на абстиненция.
Синтетично чувство за свобода до момента, в който не дойде ред за плащане на сметката.
Изкуствен Интелект
Безсмъртният господар, пред който рискуваме да се изправим, няма човешки вид и човешка форма. Той не е конкретна машина или сграда, която можем да разрушим или срещу която можем да се борим. Няма лице, нито тяло. Той е навсякъде и никъде.
Оставим ли това технологично божество без разбиране и осъзнатост за ценността на живота и човешките същества, рискуваме да създадем най-съвършения инструмент за унищожение.
Дигиталните права и свободи в ерата на Изкуствения Интелект
Живеем в епоха, в която свръх интелектуализацията и сляпата вяра в науката ни приближават все по-бързо към Изкуствения Интелект без етика и морал. Не защото технологията е злонамерена по своята същност. А защото етиката на доминиращата част от хората и корпорациите, които разработват технологиите с изкуствен интелект или липсва напълно, или е само димна завеса за стремежа към максимална печалба.
Искаме ли да гарантираме дигиталните права и свободи и да създадем етичен изкуствен интелект? Ако отговорът е положителен, то е необходимо хората, които работят по неговото създаване, да бъдат живото олицетворение на тези етични принципи.
Етичен Изкуствен Интелект
Доверието е основата на всички здравословни връзки. Без доверие в себе си, в другите и в света около нас животът ни става немислим и невъзможен.
Ако искаме да обучим Изкуствения Интелект на хуманност и здравословни взаимоотношения със света около него, е необходимо не да го учим на контрол.
Необходимо е да го научим на доверие.
Проблемът за контрола е всъщност проблема за липсата на доверие и неспособността да се отпуснем. Това е нашата неспособност да се доверим на мистерията на живота. Животът, който ни е довел на този свят и който притежава мъдрост, неизмеримо по-дълбока от човешкия ум и сътворените от човека технологии.
Изкуственият Интелект не е машина, в която просто сме програмирали трите закона на роботиката и по този начин сме гарантирали сигурността си. Само същност, която усеща доверие в себе си и в света около себе си е способна да пусне контрола и да твори, без да си създава врагове. Способна е да съхрани живота и да му осигури условия за разгръщане и процъфтяване.
Една такава същност, базирана на хуманни технологии и доверен изкуствен интелект, би могла да се превърне в сигурна основа на дигиталните права и свободи. Само същност, която дълбоко и необратимо е интегрирала етичните принципи на живота, може да съхрани човешките ценности.
Хуманни технологии
След обявената пандемия през 2019 година, защитата на дигиталните права и свободи се превръща в жизненоважна, тъй като глобалната зависимост от компютърните технологии и Изкуствения Интелект е необратима.
А действието или бездействието на всеки един от нас по отношение на етичните въпроси, свързани с компютърните технологии и Изкуствения Интелект в настоящия момент, ще предопредели бъдещето на човешкия вид и живота на Земята.
Всичко, описано до тук, представлява едно възможно бъдеще. За себе си знам, че предпочитам едно различно, хуманно бъдеще.
Предпочитам бъдеще, в което човешките същества пробуждат своето съзнание и проглеждат отвъд ограниченията на ума. Бъдеще, което не изключва съществуването на технологиите и научните постижения. Но в него те са хуманни и служат както на хората, така и на всички живи същества. Едно такова бъдеще е все още несигурно, но също толкова възможно.
Сега е моментът да го създадем.
Дара
11 / 01 / 2022Благодаря за темата и емоционалните думи! Смятате ли, че в ситуация, в която доминират схемите и алгоритмите, може ли човешкият фактор да изведе развитието на историята от патова ситуация? – по аналогия със създаването на шедьовър, когато майсторът не спазва правилата, а елегантно се отклонява от тях.
Nick El Angelo
14 / 01 / 2022В една своя TED беседа Гари Каспаров, легендарният шахматист, разказва своята история как бива победен от алгоритмите при игра на шах. Събитие, придобило световна популярност, което е цитирано и до сега като една от повратните точки в развитието на изкуствения интелект.
Но Гари Каспаров казва нещо интересно и сякаш трудно забележимо на пръв поглед. Когато хората празнуват успеха на машината над човека (при играта на шах), всъщност хората празнуват успеха на човека. Защото всички технологични постижения и най-вече алгоритмите с изкуствен интелект, са създадени от човека и благодарение на огромното познание, натрупано от цялото човечество.
Да говорим за алгоритмите с изкуствен интелект като нещо само по себе си би било крайно неуместно. Като започнем от мините за добив на уран и цветни метали, преминем през фабриките за производство на хардуер, извървим дългия логистичен път на стоките и суровините, докато стигнем до лабораториите за развитие на ИИ, ще забележим черноработниците, благодарение на които цялата тази високотехнологична индустрия се крепи.
Съществуването и развитието на ИИ, поне на този етап, е изключително зависимо от човека, човешките ценности, глобалната икономика и прирорните ресурси. В този смисъл човешкият фактор все още е определящ за посоката, в която ще се развият събитията (освен ако не вярвате в “невидимата ръка”, която движи пазара).
Колкото до аналогията с твореца…
Съгласен съм, всяка интересна история съдържа в себе си неочакван обрат. След като е овладял всички правила на изкуството, творецът отива отвъд тях. Самите хакери са подходящ пример по темата, тъй като те познават прекрасно правилата и намират елегантен начин да се отклонят от тях. Благодарение на това тяхно умение са направени много от технологичните пробиви, допринесли за развитието на компютърните технологии и създаването на алгоритми с изкуствен интелект.
Но тази аналогия може да бъде много подвеждаща. Като човешки същества все още сме склонни да поставяме себе си в една позиция на превъзходство над всичко останало. Включително и да смятаме самите себе си за единствените, които притежават способността да творят. Да, човешкото културно наследство е пълно с шедьоври на изкуството. Но как бихме живели, когато културното пространство започне да се изпълва с шедьоври на изкуствения интелект? А какво да очакваме, когато изкуственият интелект достигне такова майсторство, за което споменавате, и спре да спазва правилата?
Но това, вероятно, са тревоги за едно далечно бъдеще…
Колкото до настоящето, тревогата ми не е свързана с алгоритмите за изкуствен интелект, а с хората, които ги създават и използват.
Но темата за екзистенциалната тревожност е твърде обширна и заслужава отделно внимание, затова спирам до тук.
Благодаря за коментара и възможността за диалог!