Кой ще сътвори [не]технологичното бъдеще на България? – Част 1

Технологично ли е бъдещето на България? Участваме ли активно в сътворяването на едно такова бъдеще? Или сме обречени от негативните тенденции и процеси и не ни остава нищо друго, освен да бъдем пасивни консуматори и да понесем последствията от миналото?

Възможно ли е да останем оптимисти, въпреки “шока от бъдещето”?

Но преди да скочим в бъдещето, би било полезно да видим ясно настоящето. И по-конкретно – нашето локално, българско настояще. Призовавам ви да подходим към него като търпеливи изследователи, като търсачи на истина. И макар да започваме с нещо локално и ограничено, може да се окаже, че това търсене ще ни отведе отвъд границите на собственото ни съзнание.

Готови ли сте за това героично пътешествие?

Чудесно! Нека започнем…

Бариери пред технологичното развитие на страната

Високите технологии имат високи изисквания. В състояние ли сме да ги покрием? Нека видим.

Демографска криза

Срив в системата. Накратко така може да бъде описана ситуацията в България след 1989 г. Така изглежда графиката, отразяваща броя на населението в страната през последните десетилетия:

Източник: Уикипедия

Ето и част от характеристиките на тази системна грешка:

Отрицателен прираст

На езика на статистиката това е ясно изразена и устойчива тенденция към намаляване на броя на населението. Според информация от НСИ “Към 31 декември 2018 г. населението на България е 7 000 039 души”. А според други източници през 2019-та вече наброяваме по-малко от 7 милиона.

И още малко “суха” статистика – родените през 2017 г. са едва 64 359, докато живородените деца през 2018 година са приблизително 54 000. Смъртността е над 100 000 души годишно. 

Накратко – населението на страната намалява с близо 50 000 души всяка година. Или казано с други думи – рязко устремената надолу графика ни води към бездната на най-бързо изчезващата нация в света. Дали това е повод за национална гордост оставям всеки да прецени за себе си.

Тенденцията няма признаци към положителна промяна и дори от ООН не прогнозират нищо добро за България. Според техния доклад в близките 30 години ще се стопим с още 1 милион.

Етнически характеристики на раждаемостта

Статистиката за раждаемостта е само половината от историята. Докато българският етнос е намалял с 1 милион души за последните 10 години, ромският етнос се увеличава постоянно и в близките години може да достигне 1 милион. Казано по друг начин, “през 2050 г. всеки 5-ти български гражданин ще бъде от ромски произход.”

Изключително важно е да се отбележи, че ромският етнос (нито който и да било друг етнос) сам по себе си не е проблем. Демонизирането на определена група от хора и съпоставки от типа “ние сме добрите, те са лошите” води до задълбочаване и изостряне на проблемите, а не до тяхното решаване.

Споменавам тази тема най-вече в контекста на различията в отношението на ромския етнос към труда, раждаемостта, образованието и начина на живот.

И за да бъдат подкрепени думите с факти, ето още:

Непълнолетни майки

Тенденцията “деца раждат деца” е съвсем ясно изразена сред ромското население. За да използвам отново съвременния стил на изказ, това води до ранно отпадане от образователния процес, отпадане от пазара на труда и социални тежести за всички останали. 

Симптоматичен за процеса е фактът, че първото родено бебе през 2019 година в Пазарджик се казва Рашко. Майка му е на 15 години, но тя не става майка за първи път. Защото Рашко е второто й дете. 

Тези деца-майки, дори и да получат помощи от държавата, са лишени от нещо много по-важно. Лишени са, по думите на учителя Тео, от 10 000 години цивилизация. Цялото интервю по темата си заслужава да бъде изслушано:

От тук и въпросът до колко ромският етнос може да се включи в технологичното бъдеще, е по-скоро риторичен.  

Аборти

Статистиката в тази област е убийствена. Общият брой на легалните аборти, считано от 1953 година насам, достига близо 6 милиона. Една цяла България е изчезнала, още преди да се е появила на бял свят.

Репродуктивни проблеми

Докато близо 25 000 бременности годишно биват прекратени целенасочено, между 300 и 400 000 са двойките в България, които търсят решение на проблема със стерилитета.  Безплодието е една от най-масовите болести на съвременността. А решенията не са нито бързи, нито лесни, още по-малко евтини.

Застаряващо население

В края на 2017 г. българските граждани на възраст 65 и повече години съставляват 21% от общия брой на населението и по-точно 1 481 908. Тенденцията за увеличаване на техния брой също е стабилна и по прогнози ще достигне до 32,7% през 2060 г. В същото време към 2018 над 1.2 милиона пенсионери са под прага на бедността. Бъдещето може да е светло и високотехнологично, но не и за българските пенсионери.

Обезлюдени села и градове

Отново според прессъобщение на НСИ “Населените места без население са 164.” В това изречение има скрит парадокс, който вероятно е убягнал на авторите му. Но не това е най-важното в случая. Защото тази статистика е само върха на айсберга. Огромен брой селища – 1193 (което се равнява на близо 23% от селищата в страната) са обитавани от 1 до 49 души. Призрачни села и градове със затихващи функции са новата норма.

Емиграция

Точният брой на напусналите родината не е известен, но по приблизителни данни те са близо 2,5 милиона. 

Какво се случва с човешкото тяло, ако изгуби повече от 20% от обема на кръвта, циркулираща в него? Кратък отговор – изпада в хиповолемичен шок. При подобно животозастрашаващо състояние жизненоважните органи спират да функционират. Не след дълго настъпва загуба на съзнание. При загуба на повече от 40% от кръвния обем тялото вече не е в състояние да компенсира липсата. От този момент дори и спешното кръвопреливане не може да възстанови баланса.

На държавно ниво загубата на кръвни клетки, наречени български граждани, отдавна премина критичните 20%.

Организмът, наречен българска държава, се състои от множество системи, свързани помежду си. Някои от жизненоважните от тях са:

• Образователна
• Съдебна
• Политическа
• Правоохранителна
• Социална
• Икономическа
• Медицинска
• Духовна

Рухването на една от тях е на път да предизвика ефекта на доминото. Казано по друг начин, движим се към едно много вероятно бъдеще, в което жизнено важните държавни органи ще спрат да функционират. Сривът на Търговския регистър и хакването на НАП са само симптоми на един много по-дълбок процес.

Изводи

Краткото обощение до тук би могло да звучи така – през следващите 30 години близо 30% от населението на страната ще бъде бедстващи пенсионери. Още 20% ще бъдат роми, които ще продължават да раждат, преди да навършат пълнолетие. В същото време големи области с хиляди села и малки градове ще станат необитаеми. А в древногръцки стил по модела на полисите градското население ще бъде концентрирано в 4 града (София, Пловдив, Бургас и Варна).

Преди да приключим с четенето, би било полезно да си зададем следните въпроси:

• Изпитах ли страх и тревожност за себе си и собственото си оцеляване, докато четях тази статия?
• Изпитах ли страх и тревожност за оцеляването на близките за мен хора?
• Изпитах ли гняв и озлобление към определени хора или групи от хора? Към хора, за които смятам, че са виновни за това кризисно състояние?

Ако отговорът на поне един от тези въпроси е “да”, то ние не сме свободни. Нашето робство е скрито вътре в нас самите. В какво точно се състои това робство и какви са възможните пътища за освобождение предстои да изследваме в бъдещите публикации на блога.

А сега, за разлика от прасенцето Порки ще кажа, че това не е всичко, приятели. До тук разбрахме какво предстои да се случи с 50% от населението на страната. Какво ще стане с останалите 50%, можете да научите от Кой ще сътвори [не]технологичното бъдеще на България? – Част 2.

***