Отвъд черната дупка на сляпата вяра

Заслепение
Заслепение, Снимка: Bruno Feitosa от Pexels

Пилат му каза: „Какво е истина?“

Йоан, 18:38

Внимание: 98.4% от хората няма да харесат тази статия. Защо ли? Защото само 1.6% ще се освободят от гравитацията, създадена от черната дупка на сляпата вяра. За да разберем капана, в който сме попаднали, ще се наложи да поставим под съмнение всичко, което си мислим, че знаем за духовността.

Но за да не звучат думите ми твърде мистично и завоалирано, ето малко по-конкретни теми за изследване и размисъл.

Духовна проницателност

Духовната проницателност е способността да различаваме истина и заблуда, докато вървим по духовната пътека. Едно такова умение ни помага да избегнем редица опасности, сред които са:

  • Комплексът на Месията – вярата, че “вече си там”, че си го “постигнал”. В религиозен и духовен контекст е свързан с позицията на “просветлен” и “всезнаещ”. В психологически аспект е наречен още “комплекс на Спасителя”. Отразява състояние на ума, в което човек вярва, че е спасител или е отговорен за спасяването на други хора.
  • Духовен байпас (духовно заобикаляне) – на български език вече има достатъчно информация по темата, затова ще цитирам само един кратък откъс от интервюто с Джон Уелууд (създателят на термина “духовен байпас”: “Когато сме в „духовен байпас”, т.е. заобикаляне чрез духовното, често използваме целта за пробуждане или освобождение като рационално обяснение на това, което аз наричам преждевременна трансцендентност: опит да се издигнем над суровата и хаотична същност на нашата човешка природа, преди да сме се изправили лице в лице и да сме сключили мир с нея. В такива ситуации сме склонни да  използваме абсолютната истина, за да говорим с пренебрежение или да отхвърляме изцяло основни човешки потребности, чувства, психологически проблеми, проблеми с общуването и дефицити в развитието.” 
  • Духовното его – духовността и духовните практики се превръщат в инструменти за утвърждаване на егото, вместо да служат за неговото надрастване и преодоляване;
  • Духовен нарцисизъм – позицията на духовен водач създава възможност за набиране на голяма група последователи, а от там и на внимание, възхвала и публични аплодисменти – жизнено важни за нарцистичната натура източници на себеутвърждаване; 
  • Безкритично следване на култ или религиозна догма – изразява се в участие в духовни комуни или групи, които отхвърлят или осъждат индивидуалното мислене, личните предпочитания, както и поставянето на въпроси извън “разрешените”;
  • Духовна съзависимост – вместо здравословно отношение учител – ученик, се установява връзка на зависимост от типа жертва – спасител. Ученикът има нужда да се чувства защитен или спасен, а учителят има потребност да се чувства специален, нужен и обичан;
  • Духовна гордост и превъзходство – постигналият известен напредък по духовния път започва да изживява себе си като човек, който е над другите. Често представя себе си като човек, който е “над тези неща”;

От примерите по-горе би трябвало да е очевидно, че духовността също може да бъде инструмент на егото и неговите [само]заблуди. Капаните по пътя на духовното израстване са много и най-разнообразни. 

Без добре развита духовна проницателност напредването ни по духовната пътека може да бъде забавено или да спре напълно. А с всяка следваща стъпка заблудите и илюзиите стават все по-фини и трудни за разпознаване.

Фалшивото зове

Обичате ли да се храните с “пластмасови” домати? Бихте ли приели да заплащат труда ви с фалшиви пари? А бихте ли искали за приятел човек, който се крие зад фалшива самоличност? 

Измеренията на фалша и заблудата варират от ежедневното и профанното до възвишеното и духовното. Следният списък не е изчерпателен, а само илюстрира безкрайния набор от псевдо и сурогатни измерения на реалността:

  • Фалшиви новини, които манипулират, объркват и заблуждават;
  • Фалшиви пари, създадени с цел облагодетелстване на принципа да се получи нещо срещу нищо;
  • Фалшиви храни и синтетични добавки, които не носят хранителна стойност и увреждат организма;
  • Фалшиви политически обещания, раздавани щедро с единствената цел за натрупване на повече власт и привилегии;
  • Фалшиви лекарства, които не само че не подпомагат оздравителния процес, но могат и да доведат до сериозни здравословни последици;
  • Фалшиви приятелства, основани на лицемерие и прикрит личен интерес;

Списъкът наистина е неизчерпаем…

Само че тази склонност към фалшификация не спира на границата между физическия и дигиталния свят. Напротив. Виртуалната среда е благодатна почва за нейното процъфтяване.

Светлини и Сенки

Светлини и сенки
Светлини и сенки, Снимка: Raj Dhananchezhiyan от Pexels

Превратната за България 1989 година откри пътя към духовна свобода и даде възможност на всеки да изследва религиозни и духовни учения по нови и недостъпни по-рано начини.

В същото време експлозивното развитие на компютърните технологии, Интернет и социалните мрежи направиха споделянето на информация общодостъпно.

Тази комбинация даде възможност на фейсбук групи като “Дзен” да се появят и разраснат в отговор на духовните търсения на много хора. Неимоверна заслуга за това разрастване и популяризиране на източните учения има нейния администратор Нед Димов. 

Същевременно в условията на криза все повече отчаяни хора отчаяно търсят помощ – емоционална, психологическа, духовна и медицинска.

Дали обаче човекът Нед Димов може да покрие представите и очакванията на хората за виртуалния образ на дзен учителя и лечителя? Дали Фейсбук, доминиран от фалша и суетата, не скрива от нас сянката на онзи, пред когото се кланяме?

Възможно ли е думата “просветление” да ни води към заблуда? Дали е възможно до толкова да сме се втренчили в светлината, че без да искаме сме пропуснали тъмнината?

Сваляне на маските

Свалена маска
Свалена маска, Снимка: Pexels

Всички ние сме несъвършени и аз самият не съм изключение. Играем социални роли, носим маски и се преструваме на такива, каквито не сме. Често поведението ни е мотивирано от страхове, защитни механизми, желание да бъдем харесвани и одобрени. В крайни случаи, когато оцеляването ни е директно застрашено, слагането на “маска” е необходимо и наложително, стига да не се самозалъгваме, че не го правим.

Голямата бъркотия в живота ни настъпва, когато започнем да вярваме, че ние сме красивата маска. Започнем ли да се идентифицираме с идеализирания образ, който показваме на света, създаваме разцепление вътре в нас. 

В резултат изтласкваме и потискаме в Сянката всичко, което смятаме за негативно и лошо в себе си. Едно такова разцепление създава вътрешно напрежение и дисбаланс. И рано или късно избива на повърхността, често неудържимо и неочаквано.

Конкретен пример е реакцията на моята статия за виртуалните заблуди, която постави под съмнение както автентичността на някои персони, така и на способността тяхната фалшива самоличност да бъде разпозната. 

Какво по-точно имам предвид? Публикацията на администратора на групата Дзен, самият Нед Димов, от 9.Ноември.2019 г.:

       “Добро утро, приятели!

Много хора има в нашата група Дзен – има най-различни индивидуалности и различни степени на духовно осъзнаване. Както навсякъде в интернет можете да срещнете и такива, за които да плюят, да хвърлят помия е ежедневие и е единствения им начин, чрез който се утешават в неудачния си и провален живот. 

Никой не ви е виновен за нищо, виновни сте си самите вие. Разбирам, че търсите някой или нещо, който да е по-злочест и по-злощастен от безсмисленото ви съществуване и като не го намерите, желаете от все сърце да очерните някой, за да го направите по-жалък дори и от вас самите, за да можете да се успокоите..

А колко хубаво би било, и би ви правило чест, да се освободите от омразата, от завистта, от суетната си гордост, от злобата и мерзките си желания и да се насочите към навътре в Себе си. Там ще намерите Истинската си Същност свободна от всички тези мъчения на преизподнята – на самсара, които изброих по-горе. 

В блоговете си говорите откровени глупости, които няма да спомена за да не дискредитирам и да не наранявам никой от групата.

Казвам това по повод изходеното в един блог, собственикът му – типичен хейтър, казва, че ми бил задал въпроса: 

“Какво е вашето отношение към профилите във ФБ, които са фалшиви и как процедирате с такива, които участват група „Дзен“?”

Отговорил съм му: „Не знам кои профили са фалшиви и кои не?”

И оттук той си направил извода, че не съм можел да различа фалшивото от истинското..

Първо, трябва да си доста ненадарен интелектуално, за да си представиш, че мога да обходя всичките 70 000 души и да отсея, кои са фалшиви и кои не!  Чисто физически това би ми отнело няколко години, при положение, че нямам нищо друго какво да правя и се заема само и единствено с това.

Второ, в група Дзен има хора, които се борят с различни заболявания и не желаят да бъдат дискредитирани и излагани на показ.

Случаят, който описвате в хейтърския си блог е точно такъв. Касае се за едно болно момиче от анорексия, което си е поставило снимки на някаква руска манекенка. Това не означава, че профилът е фалшив! Макар и с фалшива снимка, момичето е истинско. Имало е злощастно детство, което е отключило смъртоносната болест и тя реално, стоически и действително години наред се бори с това коварно и мъчително заболяване – понякога успешно, понякога не съвсем…

Естествено, че не ми е необходимо някой да ми каже, защото моята интуиция е могъща и точна и мога да имам информация и без някой специално да ми го е казал. Всичко това е доказуемо и ако желаете, може лесно да бъде проверено!

Вие, какво предлагате, слабоумни човече, да я блокирам и да я насоча, да я хвърля към смъртта ли?!

Трето.., нямам повече време за вас. Ако решите да се промените и да бъдете Себе си, с удоволствие ще ви помогна, но не и да се занимаваме с недомислици.

Пишете глупости, плюете и хвърляте ла@на, но да знаете, че никак не сте прав и ако продължавате по същия начин, всичко това ще се стовари върху самия вас! Нямам повече време за да оборвам подобни скълъпени измишльотини, а и няма да напиша адреса на жалкия ви блог, защото всичко to него лъха разваления, лош дъх на низкия ви, мерзък и хейтърски начин на мислене и морал..

Сега, нека да се съсредоточим върху работата срещу такива подходи. Когато някой ви атакува, най-доброто, което може да се направи в този момент е да останете в центъра си – да останете незасегнати от набезите. 

Важното е, човек да не допуска всичко това да го развълнува, да ви засегне и да произведе във вас възмущение, емоционалност или неконтролируеми подтици за действия. 

Който е посветен и опитен в медитативните техники, знае, как да остане неповлиян, както от клевети и фалшиви слухове, така и от реална физическа болка. Когато оттренирате способността си, да не участвате в мислите, които може да са възбудени от подсъзнанието или инициирани отвън, тогава те ще останат без подкрепа в ума ви и няма да могат да произведат гняв, истерия или някаква друга патологична емоционалност.

Щом имате устойчивостта да не потегляте след каквито и да са идеи, без значение дали са “добри” или “лоши”, умът ви ще се завърне в Естественото Състояние на Истинската ви Природа, ще се успокои, умиротвори, ще стане пуст и безмълвен. Така ще можете да следвате Себе си винаги навсякъде

При медитация вие само наблюдавате мислите, но не вземате участие в тях. Не се опитвате да изхвърлите мислите от ума си, не ги развивате и не им отдавате значение. Стоейки така, без да се въвличате в мислите, те ще утихнат от само себе си.

Влезете ли в Истинското си състояние.

Този, който следва Истинската си Същност, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши или да си създава карма.

Пожелавам ви, упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!”

Духовното пробуждане

Как се почувствахте, докато четяхте горния коментар?

Изпълни ли ви той с хармонията на Дзен?

Открихте ли в него просветления ум, към който да се стремите?

Дали това е пътят към духовното пробуждане? Това ли е духовното извисяване?

Нямам притеснения да споделя и тук този публично достъпен коментар. Най-вече защото смятам, че той казва повече за неговия автор, отколкото за мен самия.

Имам ли право да се съмнявам в авторитета на онзи, събрал 73 000 харесвания във Фейсбук? С какво право повдигам въпроса за фалшивите образи и профили? За несъвършен и непросветлен човек като мен не е ли по-добре да си мълчи и да си трае? Не е ли по-добре да махнем с ръка и да си кажем “какво толкова?”. 

След статията, в която пиша за казуса “Пресияна”, бях запитан защо изобщо това е проблем. До тук би трябвало да е станало ясно, че фалшивият профил на “Пресияна” е само симптом. А зад нейния фалшив образ са скрити много по-дълбоки проблеми, които не са само нейни.

Както отбелязвам и в част втора на статията за нетехнологичното бъдеще на България, анорексията е сериозно хранително разтройство. Тази тема е твърде важна и обширна и заслужава отделна статия сама по себе си.

Но не за тази болест говоря тук. Болестта, която поглъща физическия и дигитален свят, се поддържа от преклонение пред авторитета, идеализирани образи, сляпа вяра и робско самосъзнание. Един суетен танц на сенките от пещерата на Платон. 

А съзнанието на всеки, който безкритично приема всяка дума, спусната “отгоре”, бива погълнато лакомо от Тъмната триада на нарцисизъм, макиавелизъм и психопатия.

Освен това авторитарните модели на управление насаждат, пряко или косвено, култура на страха. В една такава среда свободата да изразим несъгласието си с авторитета е нежелана и наказуема.

Като започнем от домашното насилие, минем през злоупотребата със служебно положение и власт и стигнем до терора над цели народи и държави, можем да проследим нишката на авторитета и неговите опити да се наложи чрез внушаване на страх. Духовността също не е подмината и може да бъде обсебена за целите на егото.

Гуруфикация на духовността

„В момента, в който последвате някого, Вие преставате да следвате истината“

Джиду Кришнамурти

Една интересна статистика може да ни помогне да надникнем още по-надълбоко в умовете на последователите. Защото съществуването на гуруто е невъзможно без съществуването на безкритичната преданост към неговото водачество.

Коментарът на Нед е получил 111 отговора в групата. От тях само два са на жени, поставили под съмнение истинността и верността на изложените твърдения. На статистически език това означава, че само 1.6% са готови да изследват истината и да поставят под съмнение всеки опит за индоктринация. 

1.6 %.

Резултат, който е на границата на статистическата грешка. Нищожно малък процент, който лесно може да бъде пренебрегнат.

Защо тогава някой ще хаби сили и време, за да пише статии и да поддържа блог, след като само 1.6% от хората ще го четат? Не са ли това усилия, хвърлени на вятъра?

Не си отивай кротко в тъмнината

“Не си отивай кротко в тъмнината!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!”

Дилън Томас

Нека видим ситуацията от една различна перспектива. Ако лекар ви каже, че вашето най-близко и любимо същество има шанс от едва 1.6% да преживее тежка болест, как бихте постъпили…? С примирение ще чакате да настъпи края? Или ще направите всичко по силите си, за да преобърнете тежкия жребий?

За разлика от математическата логика, логиката на чувствата и логиката на интуицията не се поддават на математически ограничения.

Тази статия и този блог са за онзи нищожно малък процент от вас, които предпочитат сами да изследват истината. За онези от вас, които се осмеляват да задават въпроси, да не се прекланят пред авторитети. 

За хората, които осъзнават своите страхове и несъвършенства, но избират да действат въпреки тях. За тези, които не се оставят някой друг да ръководи живота им, както личния, така и духовния.

Парадоксално на очакванията и разбиранията на мнозинството за духовността, пътят не е нагоре, а навътре. Вместо да се стремим към еволюция би било далеч по-полезно да започнем инволюция

Необходимо е да се спуснем навътре в мрака на собствената си тъмнина, в нашата вътрешна “черна дупка”, ако искаме да открием един нов и неизследван свят, който ни очаква от другата страна.

Но преди да стигнем там, ще се наложи да се запознаем с всичко онова, което сме изтласкали, отрекли и подтиснали в самите себе си. Всичко, което сме скрили в нашата Сянка. И едва когато преминем през нейния мрак и се слеем с нея, ще станем балансирани и цялостни.

Работа със Сянката

Тъмната пловина
Тъмната половина, Снимка: Pexels

“Ако пътят пред вас е чист, вероятно вървите по нечий чужд път”

Джоузеф Кембъл

Джоузеф Кембъл е смятан за един от водещите експерти по митология в света. Една от любимите му истории датира от 13-ти век и се отнася до рицарите на крал Артур, които тръгват да търсят Свещения Граал. Онази част от историята, която според Кембъл най-добре описва човешкия живот, гласи:

“Те [рицарите] решиха, че би било срамно да продължат напред в група. Всеки навлезе в Магическата гора от мястото, което всеки сам избра, където беше най-тъмно и нямаше път или пътека.”

Мъдростта на учителя не идва от неговото съвършенство или абсолютно познание. Идва от познаването на собствените му ограничения и тъмни страни.

И ето че пред вас е изборът. По кой път да поемете? Дали ще тръгнете по утъпкани пътища и чужди пътеки? Или ще изберете да разширите своето съзнание и да изследвате онези тъмни територии, където може да е скрит вашият собствен и неповторим път към блаженството?

***

А вие? Сблъсквали ли сте се с авторитарни лидери и модели на управление? Вкъщи, в училище, на работното място? Как ви се отрази този сблъсък? 

По какъв начин фалшът и заблудата хвърлят сянка във вашия живот?

Можете да споделите своя опит в коментарите! 🙂