Помисли, преди да публикуваш!

Аз живея в 21-ви век. Имам компютър, смартфон, достъп до Интернет и страница във Фейсбук ¹. И това е чудесно. Казано по друг начин – това е „нормално“. За да съм „нормален“ в съвременния начин на живот, е „нормално“ да използвам тези достижения на техниката. Това, което смятам за не толкова нормално, е изместването на центъра, подмяната на ценностите.

Ако Фейсбук (ФБ) беше държава, щеше да е на трето място в света по брой на населението ². И в това няма нищо случайно. Защото социалната мрежа докосва много дълбоки струни от човешката душевност и вибрациите на тези струни отекват във всеки от нас. Желанието да бъдем част от колектив, от човешка общност. По-голям брой приятели във ФБ, по-силно усещане за приемане.

Желанието да бъдем харесвани. Повече Like-вания, по-голямо чувство за ценност и значимост.

Желанието да споделяме. Колкото повече Share-ваме, толкова по-популярни и интересни ставаме.

Желанието да се забавляваме. Игри, снимки, вицове и какво ли още не – за всеки вкус и всяко настроение.

Желанието да комуникираме. Бързо, лесно, удобно.

Фейсбук, обаче, има и своите тъмни страни ³. За тях ми се ще да поговоря повече.

Всички предишни диктатори от човешката история биха обезумели от радост, ако разполагаха с технологиите, които днес приемаме за даденост ⁴. Днес вече няма нужда да вербуваш агенти, няма нужда да плащаш на доносници, да дебнеш някого, за да го снимаш, да го проследяваш до местата, които посещава.

Гениалността на ФБ е в това, че хората доброволно и с огромно желание споделят всичко – къде са били (Geotagging), с кого (Photo tagging), какво са правили… За доказателство качват снимки, видеозаписи, пишат обяснения. И споделят това с ЦЕЛИЯ СВЯТ! Не вярвате? Ще кажете – „ама аз споделям само с определени хора във ФБ“.

Нека ви дам следния пример – ако не вярвате в гравитацията и скочите от 10-ия етаж, ще се размажете на паважа. И на гравитацията изобщо няма да й пука дали вярвате в нея или не. Лесно е да се заблудим, когато не познаваме технологията и принципите, по които тя функционира.

„Какво толкова“ – си казвате вие – „качил съм няколко снимки от рождения ден на детето, тагнал съм се, че пия кафе в мола в три следобед…“ Всичко е толкова безобидно. На пръв поглед.

Има една история за двете жаби. Ще я споделя тук.

Група учени взели две жаби. Първата пуснали в тенджера с вряла вода. На мига жабата започнала да скача енергично и излязла от тенджерата. Втората жаба поставили в тенджера със студена вода. Постепенно започнали да затоплят водата. Накрая водата кипнала, а жабата се сварила. Всички ние вече сме в казана, наречен свръхтехнологизиран свят. Дали осъзнаваме, че температурата на водата се покачва?

Фейсбук е гениален, защото докосва една много тънка струна на човешката душа – нуждата от внимание. За голяма част от хората колкото по-малко внимание получават, толкова по-малко значими се чувстват. Изолирани, незабелязани, неоценени, отхвърлени. Колкото повече внимание получаваме, толкова по-ценни и значими се чувстваме.

Всички ние сме социални същества и копнеем да бъдем част от човешката общност. Страхът да останем сами, отхвърлени от обществото, непотребни – е огромен и в повечето случаи – неосъзнат. Фейсбук ни дава възможността да получим, макар и виртуално, вниманието, което ни липсва или не ни достига в реалния живот.

Възможно е много хора да решат, че преувеличавам. Аз не отричам технологиите и техния принос за човечеството. Аз самият намирам много и интересна информация както във ФБ, така и в Интернет като цяло. Не говоря за отказ от технологиите, а за преосмиляне на НАЧИНА, по който ги използваме.

Когато Интернет е бил създаван, едва ли на някой му е минавало през ума, че днес основната информация, която се съдържа и обменя в Глобалната мрежа, е порно, пиратски филми и музика и компютърни игри.

Време е да осъзнаем, че историята се повтаря. Този път с Фейсбук. Отдавна социалната мрежа не е просто средство за осъществяване на връзка между колеги от университета. Днес тази мрежа постепенно се превръща в един огромен жълт вестник, един световен клюкарник…

Не ме разбирайте погрешно – има хора, на които държа изключително много и с които единствената ми връзка в момента е Фейсбук и Скайп. ФБ е чудесна среда за бърза обмяна на съобщения и идеи – и като такъв аз го намирам за изключително полезен.

Тъмната страна на технологията, за която говоря, е свързана с размиването на границата между личния живот и публичния („публикувам“ и „публичен“ имат един и същ корен).

„Какво толкова – качих няколко снимки на децата“ – ще каже някой. А попитахте ли децата си дали те искат снимките им да бъдат публикувани в Интернет? Как бихте се почувствали, ако вашите родители започнат да качват вашите бебешки снимки в Интернет? Да, примерът ми е нарочно пресилен, но когато децата започнат доброволно да качват полуголите си снимки на стената си във ФБ, едва тогава разбираме, че някъде надълбоко в системата има фундаментална грешка, която сме пропуснали да забележим.

Мислите, че преувеличавам? Вижте препратките в края на текста!

Колко от нас осъзнават уязвимостта си в Интернет?

„Е, ама аз имам парола!“ Нека го кажа ясно – сляпото доверяване на технологията не я прави сигурна!

Случвало ли ви се е да хакнат акаунта ви ⁵, да получат достъп до имейла ви? А на ваш познат? „Това няма да се случи точно на мен – аз нямам какво да крия.“ – всеки си го казва. Но се случва. И то с близки и познати. Не само на световно известните звезди. Цената, която сме готови да заплатим, за да получим повече внимание, е огромна. Готови сме доброволно да жертваме права и свободи ⁶, за които нашите предци са се борили с кръвта си и с цената на живота си. Осъзнаваме ли, че това, което сме качили в Интернет (независимо дали е текст, снимки, видео), вече е извън нашия контрол и може да бъде копирано, разпространявано и манипулирано до безкрайност?

Фейсбук е кривото огледало, в което се отразява нашето желание да покажем пред света само най-доброто, най-харесваното и социално приемливото от себе си. Всички ние искаме да бъдем харесвани и обичани. Въпросът е – на каква цена?

Всички ние правим своя избор. Важното е този избор да е осъзнат. Затова следващия път, когато решим да натиснем бутона „Post“, e добре да помислим. Отнема 2-3 секунди, но може да ни спести болки и разочарования за следващите 10-20 години от живота ни…

Think before you post!

***

 Вместо финал 

Написах и публикувах тази статия през далечната вече 2014 година в сайта Моето Велико Търново. Макар и да не съм прекарал седем години в Тибет, ето каква е равносметката 7 години по-късно:

 ¹ Моите отношения с Фейсбук

Към настоящия момент не използвам Фейсбук. Първият ми профил изтрих преди години. По-късно създадох нов, най-вече заради Фейсбук Месинджър и хората, които използваха само него за комуникация. Но вече и той е в небитието, поне за мен.

 ² Фейсбук статистика за милиарди: 

Въпреки че Китай е най-многобройната държава в света с 1.4 милиарда души, към настоящия момент тя изглежда като джудже пред Фейсбук и неговите 2.8 милиарда потребители.

От тези 2.8 милиарда потребители, 1.8 милиарда използват социалната медия ежедневно.

А средно месечно всеки потребител на Фейсбук прекарва близо 20 часа във виртуалната му среда. Като добавим Инстаграм (Instagram) и УотсАп (WhatsApp), които също са собственост на Фейсбук, броят на часовете скача до близо 50.

Умножете го по броя на потребителите и ще установите, че човечеството прекарва 56 милиарда часа месечно във Фейсбук. И още десетки милиарди часове в останалите социални мрежи.

В същото време Кралят на социалните медии заема първо място с 59% употреба спрямо всички социални медии. Казано по друг начин – Фейсбук е новата глобална институция, която моделира съзнанието и представите на хората. С каква мотивация се прави всичко това?

За благото на човечеството, разбира се.

Или не съвсем.

 ³ Следвай нишката на …

Според една стара поговорка, каквото и да ви казват, става дума за пари. В случая с Фейсбук – за много, много пари. Дали ще има разлика между компания, която се стреми към печалба и компания, която се стреми към максимална печалба?

Да не забравяме, че алгоритмите с изкуствен интелект имат една основа цел – максимално екранно време. Колкото повече време прекарваме пред екрана и колкото по-добре ни познава алгоритъма, толкова по-вероятно е да ни предложи реклама, на която не можем да устоим. Толкова по въпроса за свободната воля.

Колкото по-успешна е платформата в рекламите, толкова по-големи са приходите.

За да бъда по-конкретен – годишните приходи от реклама във Фейсбук надхвърлят 84 милиарда долара. Сиренцето може и да е безплатно, но доколкото съм чувал – само в капана за мишки.

Дали историята приключва до тук? В никакъв случай. В маркетинга и рекламата се крие огромна власт. Но за да бъде властта тотална е нужно да се обедини с политиката.

⁴ Кеймбридж Аналитика 

Спомня ли си изобщо някой Кеймбридж Аналитика (Cambridge Analytica)? И защо изобщо да я помним?

Може би защото цялата идея на съвременния модел за свобода и демокрация е изграден върху представата за суверенната самоличност. Но можем ли да говорим за свободен и осъзнат избор, ако съзнанието на избирателите е хакнато?

Фейсбук и Кеймбридж Аналитика демонстрираха на практика как технологиите могат да бъдат използвани за хакване на умовете на хората. Скромна прелюдия към едно по-мащабно и глобално хакване на човечеството.

 ⁵ Хакнат профил във Фейсбук 

През последните години много хора научиха по трудния и болезнен начин какво означава акаунтът им да бъде хакнат. Щом дори и родното Министерство на отбраната не успя да се опази от хакерска атака, какво остава за редовия гражданин?

 ⁶ Дигитални права и свободи 

Човек има толкова права, колкото е способен да защити.

Една от централните теми на този блог неизбежно е свързана с човешките дигитални права и свободи. Колкото до въпроса каква е правната и дигитална култура на българските граждани – мога само да гадая.  

Риторичният въпрос и тук е дали дигитално и правно неграмотните могат да отстояват правата си? Или са обречени да съществуват в условията на новото дигитално робство?

Отговорите на тези въпроси остава да даде всеки един от нас.

***