Помисли, преди да публикуваш!

от Nick El Angelo на 07 / 04 / 2021

Аз живея в 21-ви век. Имам компютър, смартфон, достъп до Интернет и страница във Фейсбук 1. И това е чудесно. Казано по друг начин – това е „нормално“. За да съм „нормален“ в съвременния начин на живот, е „нормално“ да използвам тези достижения на техниката. Това, което смятам за не толкова нормално, е изместването на центъра, подмяната на ценностите.

Ако Фейсбук (ФБ) беше държава, щеше да е на трето място в света по брой на населението 2. И в това няма нищо случайно. Защото социалната мрежа докосва много дълбоки струни от човешката душевност и вибрациите на тези струни отекват във всеки от нас. Желанието да бъдем част от колектив, от човешка общност. По-голям брой приятели във ФБ, по-силно усещане за приемане.

Желанието да бъдем харесвани. Повече Like-вания, по-голямо чувство за ценност и значимост.

Желанието да споделяме. Колкото повече Share-ваме, толкова по-популярни и интересни ставаме.

Желанието да се забавляваме. Игри, снимки, вицове и какво ли още не – за всеки вкус и всяко настроение.

Желанието да комуникираме. Бързо, лесно, удобно.

Фейсбук, обаче, има и своите тъмни страни 3. За тях ми се ще да поговоря повече.

Всички предишни диктатори от човешката история биха обезумели от радост, ако разполагаха с технологиите, които днес приемаме за даденост 4. Днес вече няма нужда да вербуваш агенти, няма нужда да плащаш на доносници, да дебнеш някого, за да го снимаш, да го проследяваш до местата, които посещава.

Гениалността на ФБ е в това, че хората доброволно и с огромно желание споделят всичко – къде са били (Geotagging), с кого (Photo tagging), какво са правили… За доказателство качват снимки, видеозаписи, пишат обяснения. И споделят това с ЦЕЛИЯ СВЯТ! Не вярвате? Ще кажете – „ама аз споделям само с определени хора във ФБ“.

Нека ви дам следния пример – ако не вярвате в гравитацията и скочите от 10-ия етаж, ще се размажете на паважа. И на гравитацията изобщо няма да й пука дали вярвате в нея или не. Лесно е да се заблудим, когато не познаваме технологията и принципите, по които тя функционира.

„Какво толкова“ – си казвате вие – „качил съм няколко снимки от рождения ден на детето, тагнал съм се, че пия кафе в мола в три следобед…“ Всичко е толкова безобидно. На пръв поглед.

Има една история за двете жаби. Ще я споделя тук.

Група учени взели две жаби. Първата пуснали в тенджера с вряла вода. На мига жабата започнала да скача енергично и излязла от тенджерата. Втората жаба поставили в тенджера със студена вода. Постепенно започнали да затоплят водата. Накрая водата кипнала, а жабата се сварила. Всички ние вече сме в казана, наречен свръхтехнологизиран свят. Дали осъзнаваме, че температурата на водата се покачва?

Фейсбук е гениален, защото докосва една много тънка струна на човешката душа – нуждата от внимание. За голяма част от хората колкото по-малко внимание получават, толкова по-малко значими се чувстват. Изолирани, незабелязани, неоценени, отхвърлени. Колкото повече внимание получаваме, толкова по-ценни и значими се чувстваме.

Всички ние сме социални същества и копнеем да бъдем част от човешката общност. Страхът да останем сами, отхвърлени от обществото, непотребни – е огромен и в повечето случаи – неосъзнат. Фейсбук ни дава възможността да получим, макар и виртуално, вниманието, което ни липсва или не ни достига в реалния живот.

Възможно е много хора да решат, че преувеличавам. Аз не отричам технологиите и техния принос за човечеството. Аз самият намирам много и интересна информация както във ФБ, така и в Интернет като цяло. Не говоря за отказ от технологиите, а за преосмиляне на НАЧИНА, по който ги използваме.

Когато Интернет е бил създаван, едва ли на някой му е минавало през ума, че днес основната информация, която се съдържа и обменя в Глобалната мрежа, е порно, пиратски филми и музика и компютърни игри.

Време е да осъзнаем, че историята се повтаря. Този път с Фейсбук. Отдавна социалната мрежа не е просто средство за осъществяване на връзка между колеги от университета. Днес тази мрежа постепенно се превръща в един огромен жълт вестник, един световен клюкарник…

Не ме разбирайте погрешно – има хора, на които държа изключително много и с които единствената ми връзка в момента е Фейсбук и Скайп. ФБ е чудесна среда за бърза обмяна на съобщения и идеи – и като такъв аз го намирам за изключително полезен.

Тъмната страна на технологията, за която говоря, е свързана с размиването на границата между личния живот и публичния („публикувам“ и „публичен“ имат един и същ корен).

„Какво толкова – качих няколко снимки на децата“ – ще каже някой. А попитахте ли децата си дали те искат снимките им да бъдат публикувани в Интернет? Как бихте се почувствали, ако вашите родители започнат да качват вашите бебешки снимки в Интернет? Да, примерът ми е нарочно пресилен, но когато децата започнат доброволно да качват полуголите си снимки на стената си във ФБ, едва тогава разбираме, че някъде надълбоко в системата има фундаментална грешка, която сме пропуснали да забележим.

Мислите, че преувеличавам? Вижте препратките в края на текста!

Колко от нас осъзнават уязвимостта си в Интернет?

„Е, ама аз имам парола!“ Нека го кажа ясно – сляпото доверяване на технологията не я прави сигурна!

Случвало ли ви се е да хакнат акаунта ви 5, да получат достъп до имейла ви? А на ваш познат? „Това няма да се случи точно на мен – аз нямам какво да крия.“ – всеки си го казва. Но се случва. И то с близки и познати. Не само на световно известните звезди. Цената, която сме готови да заплатим, за да получим повече внимание, е огромна. Готови сме доброволно да жертваме права и свободи 6, за които нашите предци са се борили с кръвта си и с цената на живота си. Осъзнаваме ли, че това, което сме качили в Интернет (независимо дали е текст, снимки, видео), вече е извън нашия контрол и може да бъде копирано, разпространявано и манипулирано до безкрайност?

Фейсбук е кривото огледало, в което се отразява нашето желание да покажем пред света само най-доброто, най-харесваното и социално приемливото от себе си. Всички ние искаме да бъдем харесвани и обичани. Въпросът е – на каква цена?

Всички ние правим своя избор. Важното е този избор да е осъзнат. Затова следващия път, когато решим да натиснем бутона „Post“, e добре да помислим. Отнема 2-3 секунди, но може да ни спести болки и разочарования за следващите 10-20 години от живота ни…

Think before you post!

***

 Вместо финал 

Написах и публикувах тази статия през далечната вече 2014 година в сайта Моето Велико Търново. Макар и да не съм прекарал седем години в Тибет, ето каква е равносметката 7 години по-късно:

 1 Моите отношения с Фейсбук

Към настоящия момент не използвам Фейсбук. Първият ми профил изтрих преди години. По-късно създадох нов, най-вече заради Фейсбук Месинджър и хората, които използваха само него за комуникация. Но вече и той е в небитието, поне за мен.

 2 Фейсбук статистика за милиарди: 

Въпреки че Китай е най-многобройната държава в света с 1.4 милиарда души, към настоящия момент тя изглежда като джудже пред Фейсбук и неговите 2.8 милиарда потребители.

Фесйбук статистика за милиарди

От тези 2.8 милиарда потребители, 1.8 милиарда използват социалната медия ежедневно.

А средно месечно всеки потребител на Фейсбук прекарва близо 20 часа във виртуалната му среда. Като добавим Инстаграм (Instagram) и УотсАп (WhatsApp), които също са собственост на Фейсбук, броят на часовете скача до близо 50.

Умножете го по броя на потребителите и ще установите, че човечеството прекарва 56 милиарда часа месечно във Фейсбук. И още десетки милиарди часове в останалите социални мрежи.

В същото време Кралят на социалните медии заема първо място с 59% употреба спрямо всички социални медии. Казано по друг начин – Фейсбук е новата глобална институция, която моделира съзнанието и представите на хората. С каква мотивация се прави всичко това?

За благото на човечеството, разбира се.

Или не съвсем.

 3 Следвай нишката на …

Според една стара поговорка, каквото и да ви казват, става дума за пари. В случая с Фейсбук – за много, много пари. Дали ще има разлика между компания, която се стреми към печалба и компания, която се стреми към максимална печалба?

Да не забравяме, че алгоритмите с изкуствен интелект имат една основа цел – максимално екранно време. Колкото повече време прекарваме пред екрана и колкото по-добре ни познава алгоритъма, толкова по-вероятно е да ни предложи реклама, на която не можем да устоим. Толкова по въпроса за свободната воля.

Колкото по-успешна е платформата в рекламите, толкова по-големи са приходите.

За да бъда по-конкретен – годишните приходи от реклама във Фейсбук надхвърлят 84 милиарда долара. Сиренцето може и да е безплатно, но доколкото съм чувал – само в капана за мишки.

Дали историята приключва до тук? В никакъв случай. В маркетинга и рекламата се крие огромна власт. Но за да бъде властта тотална е нужно да се обедини с политиката.

4 Кеймбидж Аналитика 

Спомня ли си изобщо някой Кеймбридж Аналитика (Cambridge Analytica)? И защо изобщо да я помним?

Може би защото цялата идея на съвременния модел за свобода и демокрация е изграден върху представата за суверенната самоличност. Но можем ли да говорим за свободен и осъзнат избор, ако съзнанието на избирателите е хакнато?

Фейсбук и Кеймбридж Аналитика демонстрираха на практика как технологиите могат да бъдат използвани за хакване на умовете на хората. Скромна прелюдия към едно по-мащабно и глобално хакване на човечеството.

 5 Хакнат профил във Фейсбук 

През последните години много хора научиха по трудния и болезнен начин какво означава акаунтът им да бъде хакнат. Щом дори и родното Министерство на отбраната не успя да се опази от хакерска атака, какво остава за редовия гражданин?

 6 Дигитални права и свободи 

Човек има толкова права, колкото е способен да защити.

Една от централните теми на този блог неизбежно е свързана с човешките дигитални права и свободи. Колкото до въпроса каква е правната и дигитална култура на българските граждани – мога само да гадая.  

Риторичният въпрос и тук е дали дигитално и правно неграмотните могат да отстояват правата си? Или са обречени да съществуват в условията на новото дигитално робство?

Отговорите на тези въпроси остава да даде всеки един от нас.

COMMENTS

0

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

    No comments