Психология на фалшивата персона

Персона с маска

Дигиталните технологии вече са неизменна част от нашия живот. Цифровото информационно поле поглъща с все по-голяма скорост нашето внимание. Постепенно все по-голяма част от нашата собствена идентичност прелива в технологиите и заживява собствен живот. А дигиталната персона, която изграждаме онлайн, е на път да погълне идентичността ни или да я подмени с фалшива. Осъзнаваме ли какво се случва и знаем ли как да преодолеем негативните влияния върху нашата психика?

Нека видим.

Какво е Персона?

В психологията персона е вид маска, чиято цел, от една страна, е да създаде определено впечатление на другите, и от друга страна, да прикрие истинската природа на индивида.“ Това определение на швейцарският психиатър Карл Юнг съдържа дълбоки проникновения относно играта, която всички ние играем.

Изграждането на социална персона е жизненоважно за адаптирането и подготовката на индивида за включване в социалния живот. В този смисъл персоната е цената на цивилизацията, която всеки един от нас заплаща. 

В същото време гъвкавата социална персона е връзката на егото с външния свят. Поради тази причина персоната не може да се определи като нещо негативно или лошо. Тя е просто инструмент и средство за адаптация

Проблемите настъпват, когато човек се идентифицира с персоната. Започва изграждането на идеализиран образ, който да “пасне” на обществените очаквания. Така постепенно започваме да водим двойствен живот, често неосъзнат и за нас самите.

Идентификация с персоната

Идентификацията с персоната блокира психологическото развитие. Някои от характерните черти на този процес са:

  • Конформизъм
  • Постоянна тревожност “какво мислят другите” (за мен)
  • Неспособност за саморефлективност

Накратко, персоната е разцепление в психиката на човек. Тя може да се превърне в самостоятелен психичен комплекс, който да превземе Аз-а и да изтласка автентичната личност. Процесът е несъзнаван и води до задълбочаване на пропастта вътре в психиката. Тази пропаст може да доведе до пълно подтискане на личността или до залитане в другата крайност (енантиодромия).

Ограниченията на персоната

Маската, която слагаме, ни ограничава и осакатява. Тя изисква огромно количество енергия, за да бъде поддържана. В същото време страхът, че другите може да видят истинската ни същност, ни сковава и блокира. Разменяме автентичността и свободата си за обществено приемлив образ, който постепенно обсебва живота ни. Превръщаме се в роби на илюзорния образ, който сами сме създали.

Въпреки усилията на персоната да запази статуквото, тя не може да контролира външния свят и фундаменталният закон на битието – промяната. Възможно е някаква вътрешна или външна криза да провокира срив и криза на идентичността. Стартира процес на разпад.

Разпад и надрастване на персоната

Периодът на разпад на персоната е белязан от хаос и загуба на ориентири. Процесът е болезнен и то до степен на “вътрешна смърт”. Ценностните системи и парадигми се сриват. Но колкото и болезнено да е преживяването, то е абсолютно необходимо за процеса на индивидуация. Това е стъпката на отделяне от личното и колективно несъзнавано и интегрирането на психиката в цялостна личност.

В случай на здравословно преживяване и надрастване, следва изграждане на нова, много по-жизнена и флуидна персона. Тя се превръща единствено в осъзнато средство на автентичната личност за общуване с външния свят. Персоната се трансформира в отражение на вътрешната персоналност и способ за израз на нашата автентична същност. 

Персоната и високите технологии

Социалните мрежи са идеалната среда за изграждане и култивиране на фалшива персона. Тук не визирам създаване на фалшив профил с чужда самоличност (както в казуса “Пресияна”). Това е само един от крайните варианти. 

В една много по-мащабна и обществено приемлива степен дигиталният образ, който изграждаме във Фейсбук и Инстаграм, не е реалният.

Етимология на Фейсбук

Лого на Фейсбук. Източник: Уикипедия

Фейсбук (Face book) получава своето име от традицията на американските университети да изграждат уеб директории със снимки и имена на своите студенти. 

В английския език, обаче, има още един израз – at face valueда приемем нещо или някого така, както изглежда; да вярваме, че начинът, по който нещата изглеждат, отразява тяхната истинска същност.

Глобалната социална мрежа Фейсбук е прекрасна почва за разрастването на епидемия от нарцисизъм, защото насърчава изграждането на повърхностен образ и повърхностни отношения. Там всеки, с който сме свързани, е наш “Приятел”.

Епидемия от нарцисизъм

Нарцис се оглежда в собствения си образ. Източник: Уикипедия

В древногръцката митология Нарцис е красив младеж, който загубва живота си. Неговата гибел е в резултат на влюбването му в собствения му образ. В древногръцкия мит фалшивият образ буквално поглъща реалния и води до неговата смърт. Чудно ли е тогава, че селфи манията обхвана целия свят и доведе до не един смъртен случай?

Като човешки същества сме силно податливи на изображения, включващи човешки лица. За никого няма да е изненада факта, че снимки с лица получават почти 40% повече харесвания от всички останали.

Фейсбук и селфи манията са съвременният технологичен праг пред развитието на нашата психика. А глобалната епидемия да снимаме и споделяме лицата си подсказва, че малцина осъзнават какво точно се случва в съзнанието ни.

Анатомия на Фейсбук и човешката психика

Да мислим, че нарцистичният създател на Фейсбук е причина за нейното съществуване и глобално разрастване, е бягство от проблема. Налага се да се вгледаме вътре в себе си и да признаем, че Марк Зукърбърг е уловил духа на времето

Към момента (2019 година) Фейсбук наброява над 2.4 милиарда регистрирани акаунта! Платформата е напълно безплатна за своите потребители, но въпреки това генерира милиарди долари печалба. Благодарение на кои слабости на човешката психика Фейсбук монетизира своя успех? Ето някои от тях:

  • Нуждата от внимание
  • Нуждата от чуждо одобрение, нуждата да бъдем харесвани – все пак най-важният бутон на сайта е “Харесвам”!
  • Нуждата от общуване и себеизразяване
  • Нуждата от свързаност
  • Нуждата от социална среда, от общност

Фейсбук ни дава възможност да изградим и поддържаме една дигитална персона, която е под наш личен контрол. Чрез социалната платформа можем да контролираме начина, по който другите ни възприемат, като изграждаме свой идеализиран образ.

Социалната мрежа в киното

“Бих искал да съм специален, толкова много специален…”

Radiohead, “Creep

Филмът “Социалната мрежа” отразява възникването и разрастването на Фейсбук до световни мащаби.



Още с възникването си социалната мрежа на Зукърбърг е белязана от скандал, нарушаване на авторски права и кражба на лична информация. Следват години на съдебни дела, обществени и политически скандали, публични изслушвания в Конгреса.

Но това не е проблем за нейния основател, тъй като той получава най-важното, към което се е стремил – огромно внимание. А от там и безценното чувство за значимост.

Изводи

Социалните мрежи са част от дигиталния пейзаж, в който сме потопени ежедневно. Те няма да изчезнат, както няма да изчезне дълбоко вкорененото ни желание да се “впишем”, да принадлежим.

Също както вирусът на дребната шарка и Фейсбук е дигитална болест, която трябва да бъде изстрадана, преди да си изградим дигитален имунитет. За много хора идентификацията с дигиталната персона може да се превърне в преграда пред пълното им психологическо развитие.

За онези, които се стремят към осъзнатост и изграждане на дигитална хигиена, дигиталната персона ще остане само като инструмент за навигация в свръхтехнологичния свят. 

И също като Нео, в първата му среща с агент Смит, всеки от нас е поставен пред избор. Двойственият живот е достигнал своя край.

“Един от тези животи има бъдеще. Другият, не.”

Всички знаем какво избира Нео. Неговото решение отключва пътя на героя и с него започва да се разпада света на илюзиите, в които е живял до този момент.

А какъв е вашият избор?

Свобода или робство?