Робство, Работа и Роботи

Думите робство, работа и роботи имат един и същ корен. Трите думи са свързани дълбоко помежду си, тъй като имат общ смисъл и всяка една от тях контролира живота ни по неподозирани начини. Нека ги разгледаме поотделно, за да открием заедно свързващата нишка.

Робство

Ние не сме тук, защото сме свободни. Ние сме тук, защото не сме свободни.

Агент Смит към Нео в “Матрицата: Презареждане”

Кой е първият образ, който възниква в съзнанието ви, когато чуете думата робство? Може би вериги? Или пък черноработници на плантация, превити от тежък труд? 

Във всички случаи представата е свързана с ограничение, насилие, експлоатация и принуда. Накратко, робството е една от най-угнетяващите форми на страдание и се гради на най-различни форми на контрол. Ето как изглеждат някои от тях:

Форми на контрол

• Физическо робство – оковаването във вериги е най-осезаемата и най-лесно разбираема форма на контрол над друг човек или група хора. Плодовете от тежкия физически труд на масата са притежание на малък брой господари. В тази ситуация робите ясно осъзнават, че са роби, а тази форма на робство е стара колкото човешката цивилизация.
• Икономическо робство – при тази форма на контрол робът има възможността да се придвижва в пространството, но изборите, които прави, са в резултат на икономическа принуда.
• Психологическо робство – психологическата форма на контрол е много по-фина от предишните и остава незабелязана от много хора. Много често това е съвременният “свободен” и “независим” гражданин, който може да:
  • пътува по света
  • избира какво и къде да учи
  • избира какъв вид трудова дейност да упражнява
  • избира как да харчи парите си
  • избира партийна принадлежност
  • гласува

Множеството права, свободи и привилегии, както и материалните блага, на които могат да се наслаждават, притъпяват сетивата на тази група хора. Малцина от тях осъзнават факта, че техните избори също са програмирани. Илюзията за свобода е твърде пленителна и често внушена чрез най-различни техники за контрол на съзнанието. 

Постигналите физическа и икономическа свобода достигат до етап, в който железните вериги биват заменени от златна клетка и възниква парадоксът на бягство от свободата.

• Духовно робство – малцина са онези, които успяват да пробият през воалите на илюзиите. В днешно време науката се е превърнала в съвременна религия и всичко, което не може да бъде доказано по научен път, бива отхвърлено и осмивано. Освен това успехът, измерен в материално богатство и авторитет, както и личното щастие, са внушавани като най-висш идеал за живот. А човешкият дух постепенно отстъпва пред духа в машината.

Важно е да се отбележи, че разделението на описаните форми на контрол е относително. Разделям ги така, само за да подпомогна тяхното разпознаване. В живота много често се наблюдава смесица от тях и всички ние сме им подвластни в една или друга степен.

И понеже споменах по-рано наука, ето и едно научно определение: 

“Робството е социално-икономическа или правна система, при която хора, наричани роби, са разглеждани като собственост на други хора, наричани робовладелци. То е особеност на определени нива на развитие на производителните сили в еволюцията на историята на икономиката и на производствените отношения. Робите не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд.”

Езикът ми се усуква, докато се опитвам да прочета горния абзац. Звучи някак сухо, формално и твърде абстрактно. Фактите са верни. Но нещо липсва.

В действителност робството има твърде много нива и измерения. Затова, нека изследваме темата в дълбочина, която може да ни подскаже какво не е наред в работата и нашето отношение към нея.

Работа

Arbeit macht frei

Надпис на входа на Освиенцим

Работата те прави свободен. Но коя работа?

Трудът като робство

Трите типа работа, които описват робската страна на труда, могат да бъдат разпределени в следните категории:

Затъпяващи

В древногръцката митология робството на труда е описано най-добре в мита за Сизиф. За това, че измамил смъртта, Сизиф бива наказан от боговете да бута тежък камък нагоре по стръмен хълм. Но точно преди да стигне върха, камъкът се търкулвал надолу. И така до безкрай. Благодарение на този мит за безкрайните и често безплодни човешки усилия е останал израза “Сизифов труд”.

Еднообразната работа с повторение на една и съща дейност час след час и ден след ден има пагубни въздействия върху човека. Работата “на конвейер”, както физическа, така и психическа, превръща човека в машина.

Мръсни

Списъкът с трудови дейности, свързани с неприятни преживявания и негативно въздействие върху здравето, е твърде дълъг, за да бъде изброен тук. Почистването на мръсни и отходни канали, изкопаването на въглища в подземни мини, работа на петролодобивна платформа са само част от примерите. Обикновено “изборът” на подобна работа е в резултат на икономическа принуда.

Опасни

Транспортни инциденти, падания от височина, наранявания от машини и оборудване, излагане на опасни химикали и екстремни природни условия, както и производствени експлозии и пожари са сред водещите причини за травми и смърт сред работниците. За много хора, както в България, така и по света, въпросът “Дали ще се върна днес жив и здрав от работа” е ежедневие.

В по-голямата си част, обаче, съвременните професии не изискват от нас да рискуваме живота и здравето си. Но това съвсем не означава, че труда, който извършваме, ни прави щастливи и удовлетворени.

Отчуждение от труда

Историята на човешкия живот е история на нереализирания потенциал.

По обясними причини затъпяващите, мръсни и опасни трудови дейности се приемат като робство. Но една друга, много по-голяма заплаха за човешкия дух, е масовото отчуждаване от трудовата дейност. Все повече хора работят само и единствено за пари. Оцеляването и краткотрайните удоволствия, наред със стремежа към власт, се превръщат в основни мотиватори за извършване на трудова дейност.

В същото време все повече хора осъзнават безсмислието на труда, който полагат. Този изпразнен от смисъл труд е пагубен за човека и на свой ред създава екзистенциален вакуум. 

Положението става още по-непоносимо, когато човек осъзнава, че неговият труд вреди както на него самия, така и на други хора и на природата. Производството на оръжия, вредни храни, токсични пестициди; целенасочено утежнен бюрократичен процес, подвеждаща реклама и маркетинг на безполезни продукти и услуги… Това са само малка част от ситуациите, в които човек участва чрез своята трудова дейност в разрастване на глобалното човешко страдание. За пари.

Поради тази причина същите тези хора започват да живеят като роботи, затворени в омагьосания кръг на печелене на пари и тяхното харчене. Преживяването от заплата до заплата (wage slavery) е норма не само за милиони българи, но и за стотици милиони работници по целия свят. Затънали в този хипнотичен ритъм, огромен брой човешки същества не успяват да пробудят своите таланти и духовен потенциал.

Концлагерът “Земя”

…страданието изпълва изцяло човешката душа и съзнание, без значение дали е голямо или малко.

Виктор Франкъл, “Човекът в търсене на смисъл”

Концентрационните лагери, наречени още “трудови лагери”, са еманация на робския труд. В тях цялата човешка същност е оголена до биологично съществуване с една единствена цел – безмилостна трудова експлоатация до последен дъх.

Наличието на такива лагери на смъртта по време на Втората световна война не е тайна за никого. Но тези лагери не са нещо ново за човечеството. От зората на човешката цивилизация борбата за надмощие и експлоатация на други човешки същества е съществувала по всички краища на планетата.

А концентрационните лагери не са изобретение на германците, нито пък изчезват с края на Втората световна война. Загиналите по време на войната са милиони, но техният брой е засенчен от десетките милиони, избити след това.

Благодарение на 70-годишното примирие, което настъпва след Втората световна война, човек лесно би се подлъгал, че кошмарът е приключил.

Възможно ли е под лъскавата опаковка да се крие груба действителност?

Продуктивност, БВП и още нещо

Тъй като човешките същества са също така и животни, управлението на един милион животни ми причинява голямо главоболие.

Тери Гу

Това са думи на Тери Гу, основател на “Фокскон”. Същият онзи “Фокскон”, който произвежда… iPhone. В същите онези заводи, в които работниците се самоубиваха масово.

Но да демонизираме Тери Гу и хора с неговата нагласа би било лесният път и бягство от истинския проблем. Много по-трудно е да се вгледаме навътре в себе си и да разпознаем неговото поведение и отношение в собствения си живот. Способни ли сме да разпознаем собствения си стремеж към сигурност и безопасност, подхранван от неутолимия глад за повече?

В условията на глобален капитализъм свещената крава, наречена Брутен Вътрешен Продукт изисква своите масови жертвоприношения. Всичко, включително човешкият живот и човешкото здраве биват принесени в жертва на това ненаситно божество.

Поставен в тясната рамка на икономическата система, човек има стойност само доколкото може да произвежда. Неговата ефективност и продуктивност са основните критерии, по които бива оценявана стойността му.

Всичко друго може да намалява и да бъде жертвано – чистия въздух и чистата вода, горите, реките и животинските видове, физически и психически здравите човешки същества – всички тези “ресурси” могат да бъдат изчерпвани, но всемогъщото божество БВП трябва да расте.

Постоянно.

До безкрайност.

Способни ли са блестящите фасади на небостъргачите да прикрият факта, че хората отдавна са престанали да бъдат човешки същества. Вместо това са превърнати в “човешки ресурси” (human resources – HR), и “човешки капитал”. В един такъв свят не само известните личности, но и всеки един от нас бива измерен според своята “нетна стойност” (net worth).

Чудно ли е тогава, че все повече хора възприемат Земята като концентрационен лагер?

Трудът и демокрацията

…по какъв начин да продължи индустриализацията без пълна централизация на производството, т.е. без да се стига до фашизъм от стар тип или, което е по-вероятно, до технологичен “фашизъм с усмихнато лице”.

Ерих Фром “Да имаш или да бъдеш”

Демокрацията, която възхваляваме като основа на съвременната западна цивилизация, води своите корени от Древна Гърция. Обичайният репертоар е противопоставянето й на тоталитаризма, монархизма, тиранията и аристокрацията (ἀριστοκρατία).

Така нареченото “народовластие” (от гръцкото δημοκρατία) би трябвало да създаде илюзията за равенство и свобода. Онова, което рядко се коментира публично, е факта, че в Древна Гърция има граждани и роби. Демократичното гражданство е било право само на елитна класа от свободни мъже и не е включвало робите, жените, чужденците и онези, които не притежават земя. 

Едва в началото на 19-ти век суфражисткото движението започва да променя статуквото и да изисква така мечтаните равни права и свободи за всички, без разлика на пол и социален статус. Дали, обаче, сме постигнали утопичния идеал за “свобода, равенство, братство”?

Накратко, за да има демокрация, трябва да има роби, които да я поддържат с труда си. Но пък каква по-хубава илюзия за роба от вярата, че е свободен…?

Всичко това означава ли, че проблемът е в демокрацията? В никакъв случай! Докато се вглеждаме само във външния ред на нещата няма да стигнем до дълбоката причина за глобалната криза. Външният свят е отражение на нивото на нашето собствено съзнание. И ако искаме да променим външния свят, ще се наложи да променим първо нивото на собственото си съзнание.

Същевременно технологичният утопизъм и трансхуманизмът ни обещават свобода от робството на труда. Защото новите роби, които ще понесат тежестта на затъпяващите, мръсни и опасни трудови дейности, ще бъдат роботите.

Роботи

Ние сме очаровани от роботите, защото те са отражение на нас самите.

Кен Голдбърг

Малцина са онези, които знаят, че думата “робот” е славянска, а не американска. Тя става популярна благодарение на пиесата “Р.У.Р.” (с подзаглавие Росумовите Универсални Роботи) на Карел Чапек. Самата дума “robota” на чешки означава тежка работа или каторжен, принудителен труд. Тъй като коренът на думата е същият като на българската “роб”, по смисъл двете думи са изключително близо.

Роботите, за които пише Чапек, не са машини от метал, а са изградени от биологичен материал. Действието на пиесата се развива във фабрика, в която се произвеждат изкуствени хора, които се наричат “роботи”. Както вече сте се досетили, тези изкуствени хора нямат свободна воля и тяхната функция е да избавят истинските хора от робството на труда.

В пиесата, благодарение на роботите, човешката цивилизация е освободена от робството на труда и постига пълно материално благополучие. Противно на очакванията, обаче, това довежда до дълбока криза…

Роботите и безкрайния цикъл на страданието

Всички велики цивилизации са следвали една пътека: от робство към свобода, от свобода към охолство, от охолство към самодоволство, от самодоволство към апатия, от апатия – обратно към робството.

Вотът

Спокойно може да се каже, че творбата на Карел Чапек е революционна. Само 3 години след нейното издаване през 1920 година, тя вече е преведена на 30 езика. С времето влиянието й продължава да расте и през последните 100 години вдъхновява множество фантасти както в литературата, така и в киното. А думата робот се превърна в една от най-универсално разпознаваемите в целия свят.

Разбира се, в настоящето има известна промяна, тъй като в съвременния език представата за робот се свързва най-вече с машина. А първоначалната представа за “изкуствен човек” се пренася в представите за “андроид” и “репликант”.

Все пак общото, което свързва роботи, андроиди и репликанти, е тяхната употреба. Целта на тяхното съществуване е да извършват тежките и неприятни за човека дейности. Парадоксът в историята идва, когато човек постига свобода от робския труд, благодарение на робите роботи. 

В пиесата свободните хора не се превръщат в Творци и “помощници на бога”. Освободени от робството на тежкия труд, хората не търсят пътища за развитие на своя потенциал. 

Вместо да направи следващия скок в развитието и разширяването на съзнанието, човешкият род се отдава на леност, бездействие и примитивни удоволствия. Хората пропускат възможността да развият своя скрит потенциал и това води до неизбежната им гибел.

Трудът като творческо изразяване

Преди просветлението носиш вода, цепиш дърва. След просветлението, носиш вода, цепиш дърва.

В миговете на творчество човек е свободен. Най-вече свободен от себе си и от игото на егото. Дори и да приемем, че Земята е концентрационен лагер, все още имаме избор и възможност да внесем смисъл в своето страдание. 

По думите на Виктор Франкъл “всеки човек по принцип, дори при такива обстоятелства, може да реши какво ще стане от него – в интелектуално и духовно отношение. Той може да съхрани човешката си доблест дори в концентрационен лагер.”

Противоотрова на масовото отчуждение от труда не е бездействието, а творчеството. Едва когато човек намери и придаде смисъл на това, което прави, започва да се приближава до Твореца.

В българската литература подобен пример за постигане на вътрешна свобода е историята на Сали Яшар от “Песента на колелетата”. В този разказ за търсене на смисъла, трудът бива трансформиран от обичайна трудова дейност в творчески акт на себепознание и себереализация.

Бъдещето на труда

Убеден съм, че бъдещето ни зависи от това дали най-будните умове на човечеството напълно осъзнават сегашната криза и готови ли са да се посветят на новата хуманистична наука за човека.

Ерих Фром “Да имаш или да бъдеш”

Бъдещето, към което приближаваме все по-скоростно, обещава да освободи човека от робството на труда. Как? Благодарение на интелигентните машини и роботи.

Какво ще направим с тази свобода? Ще я използваме ли, за да се превърнем в истински творци? Или също като човеците от пиесата на Чапек ще се върнем обратно до робството на примитивните навици и удоволствия? Ще използваме ли свободата си за духовно развитие и творчество? Или също като във филма “Идиокрация” ще се превърнем в пасивни консуматори?

В същото време е добре да помним, че технологията, както и всяко друго нещо на този свят, е дуалистична. Тя ще донесе нови нива и измерения на свобода на част от хората. Но в същото време ще зароби по много нови начини онези, които не са подготвени за предстоящите промени.

За онези, които постигнат освобождаване от робството на труда, се разкриват неограничени възможности за творчество. Дали новите свръхчовеци ще станат още по-човечни или ще употребят превъзходството си, за да изградят един нов, глобален “Западен свят”? Само бъдещето ще покаже.

За всички останали, на които е отредена горчивата чаша на страданието, остава избора – дали да приемат живота и своето страдание за безсмислени. Или ще открият и придадат на страданието по-висш смисъл и ще бъдат достойни за него.

Когато познатият ни свят започне да се разпада, в помощ могат да ни бъдат отново думите на Виктор Франкъл: 

“Една от особеностите на човека е, че може да живее, само като гледа към бъдещето – sub specie aeternitatis (лат. “от гледна точка на вечността”). И в това е спасението му в най-трудните моменти от неговото съществуване.”

“Човекът в търсене на смисъл”

А до колко сме подготвени за бъдещето и за все по-скоростната цифровата трансформация на икономиката, производството и услугите? Каква част от хората в България са готови или се подготвят за Индустрия 4.0, която е на път да разтърси из основи модела, по който живеем и работим?

И като за финал, възможно ли е в онова, което наричаме реалност, ние да сме роботите?